Как се пише есе

Знаем, че много от вас се объркват, когато чуят "напиши есе" - дали защото по принцип не се чувствате уверени в боравене със словото, или защото не знаете правилата за писане в този жанр, а може би асоциирате задачата с една по-изпитна обстановка от часовете по български език и литература, докато това въобще не е силният ви предмет в училище. Ние вярваме, че в света на идеите всеки трябва да може да ги изразява, а есето е една много удобна форма за това. Ще ви бъде интересно да знаете, че думата ЕСЕ произхожда от френската дума essayer и означава правя опит, пробвам. В следващите редове ви предлагаме няколко съвета за това как да напишете своето есе, защото чрез създаването на есе човек може не само да демонстрира колко знае, но и своята творческата нагласа.

И понеже част от процеса на всяко творческо търсене е позоваването и изследването на това, което вече е създадено, и ние се облягаме на вече казаното. В сърцевината си, текстът предложен по-долу ползва изведеното от проф. Яна Рашева-Мерджанова*.

„Есето по самото си наименование е търсене на новото: една сонда, спусната в неизвестното; един набег в "света на неясното и нерешеното"; една експедиция в далечни полярни области. (Атанас Далчев)

Как се създава есе?

I. Обобщение и синтез на инструкциите за писане на есе

Стремете се Вашето есе да започва още със заглавието, защото то:
   Поставя темата.
   Назовава проблемите или поне ги загатва.

(за да изследвате заглавието си, го "разпитайте" добре - задайте му много въпроси, с които да го "разчепкате" и да извадите от него максимално информация, по която после да подредите тезата си)

Формулирайте ясно и смислово цялостно Вашата теза, защото тя:
   Изразява личната Ви позиция.
   Насочва към формулирането на проблемите.

(без теза текстът няма да има смисловата нишка, която да води аргументите и да ги крепи в единно цяло)

Защитете личното си мнение чрез убедителна аргументация:
   Последователно формулирайте тематичните проблеми.
   Анализирайте.
   Сравнявайте.
   Логически обвързвайте съжденията си.

(подбирайте аргументите си така, че да можете да демонстрирате знанията си по предметната област. въздържайте се от популярни твърдения или ако ви се случи да ги използвате, сложете запетая и ги пояснете - може пък да излезе, че всъщност не са верни)

Завършете писмената си работа с извод по темата.

Стремете се към самостоятелност и оригиналност.

II. Няколко общи насоки за това какво представлява есето

Сърцевината на разсъждението в есето е личното мнение, собствената представа и гледна точка по избраната тема. Преди да създадеш своето есе, формулирай проблема в темата и поиграй на "за" и "против". Така ще откриеш различни позиции по проблема и само така твоята позиция ще бъде съгласувана с тях -противопоставена или паралелна. Оформи го донякъде предварително във вътрешен план, нагласи се към него.

Второ, есето съдържа и изявява личната ти позиция. Тя е съгласувана - противопоставяна или паралелна с други позиции по проблема. Ти си прочел(а) и изследвал(а) и други автори. Тогава обикновеното мнение се превръща в позиция - когато се подкрепи със свидетелства (факти и цитати) и аргументи, когато е мнение, знаещо и предвидило другите мнения.

Трето, с това есето се доближава до науката - необходимо е наличие на аргументи, примери, доказателства, опровержения.

Четвърто, есето се доближава и до художественото произведение, до изкуството - ярка образност, аналогии, метафори, хиперболи, емоционалност, оригиналност. Ти се опитваш да видиш проблема в неочаквани аспекти, дори и за теб.

Пето, есето може да съдържа елементи на сюжет, приказност, фантазност, сентенции, афоризми. Доближава се до фолклора и житейската мъдрост.

Шесто, есето съдържа "елементи от самия теб" - твоите чувства, твоите усещания, твоите неповторими изрази, твоите любими похвати. За да бъдеш уникален и творец, впиши се в темата и си дай сметка за всичко, което предизвиква у теб като представи, страхове, трепети, емоции, картини, аромати, скорости и обрати - телепортирай се телом и духом там някъде, където този свят се случва, и ще бъдеш автентичен.

Седмо, есето има необходимата текстова структура - въведение, същинска част и заключение (въведението и заключението не са задължителни), в които добре са откроени проблемите, обратите и отговорите и които представляват неделима завършена цялост.

Осмо, есето борави с точен език и същевременно свободен, специфично твой, позволяващ ти словотворчество и отклонения за постигане на различни ефекти.

III. Какво прави есето по-внушително?

1. Ползване на подходящи и ценни библиографски източници.
2. Изработване на аргументи, доказателства, контрааргументи на подкрепяната теза.
3. Използване на ярки примери от личния живот и всекидневието.
4. Изявена лична позиция - съпоставяна, защитавана.
5. Оригиналност, неочакваност (смислови обрати, възможности).
6. Сюжетност, интрига, развитие на проблема, наситеност с чувство.
7. Метафоричност, хиперболи, аналогии - художественост на изказа и стила.
8. Емоционалност в два аспекта - експресивност на автора и същевременно внушаемост и влияние върху читателя (комуникативност на текста).
9. Ясен език, точни термини.
10. Граматически правилен български език.
11. Издържана текстова структура - въведение; същинска част; заключение (уводът и заключението са факултативни).
12. Коректно цитиране на библиографски източници и позоваване на автори.
13. Четливост и приемлив визуален вид на текста - открояване на отделните смислови абзаци.
14. Оригинално онагледяване.
15. Обем - 2-3 стандартни печатни страници.  *

*До 31.03.2016 текстът беше "ръкописни страници". Пропускът в уточнението е наш, молим да ни извините. Изискуемият обем е 2-3 стандартни печатни страници (стандартът е 30 реда по 60 знака). Не настояваме по никакъв начин за това оформление, но уточнението служи за ориентир. Важна е съдържателната част. Ние бихме предпочели печатни текстове, с оглед на по-лесното четене от проверяващите. По никакъв начин обаче ръкописните текстове не се санкционират. 

IV. Писане на есето - в стъпки

Избор на тема. В случая на нашия конкурс, трябва да избереш една от предложените теми с оглед на предмета, който те интересува. Изключително важно е да избереш тема, която смяташ, че е: интересна; подходяща от гледна точка на изискванията за обем, интересите ти и т.н.; дискусионна. Темите са подбрани така, че всеки да може да вмести конкретните си разсъждения в поне една от тях. Важно е как всеки от вас ще разчете темата през собствените си конкретни интереси и знания. Прочети я няколко пъти, открий как темата може да проблематизира предмета, който те интересува, открий дискусионните моменти в нея. Определи позицията си по нея, това, което знаеш като аргументи и контра-аргументи в тази сфера. Потърси още информация.

Теза. Началото (уводът ), или въвеждащият параграф, обикновено започва с въвеждащо изречение, чиято цел е да привлече вниманието. То би могло да съдържа информация по темата. Може да се започне направо с тезата (ако аудиторията е запозната с темата ). Тезата е най-важната част на въведението. То представя основните идеи по отношение на предмета на есето. Търси тезата в заглавието на есето! Важно е тя да бъде изложена ясно и точно и разбира се да е в рамките на проблематиката.

Защита (изложение). Изложението е съставено от подтези, всяка от които е в отделен параграф.
В повечето случаи защитата трябва да има следната форма. На първо място, пред читателя се излагат основанията, които са позволили на автора да приеме истинността на неговата теза. След това читателят се информира за основателните възражения срещу тезата, които са или известни на автора, или се допускат като възможни от него. На трето място, авторът представя своите аргументи за отхвърлянето на посочените възражения. Този вид изложение е характерно за писането на есе по френската практика.

Възможно е също структурата на защитата да не е на принципа теза-антитеза, а по-скоро всеки параграф да изразява отделна идея в защита на основната теза. Всяка от тези идеи може да подкрепиш с примери, цитати и доказателства. Важно е текстът да е логически последователен и да е подчинен на основната теза.

Заключение. Накрая първоначалната теза се преразглежда в светлината на представените доказателства и се прави заключение. Важно е при формулирането на заключението нито да преувеличавате, нито да омаловажавате резултатите, които сте постигнали. Заключението трябва да обобщава най-важното, написано в есето. То може да съдържа някакво предвиждане/допускане; въпрос; препоръки как да се реши изложеният проблем; цитат; случка, подкрепяща позицията ти; анекдот; думи, подтикващи към размисъл; изненадваща информация.

Цитати и позовавания. Във всяка писмена работа е от изключителна важност да се отдаде дължимото на всеки автор, чиито идеи или думи сте използвали. Това става в забележки под линия или в края на текста. Ако не сте сигурни как да направите това, консултирайте се с преподавателя или потърсете подходящи ръководства, Интернет или библиотеката. Във всеки случай, винаги когато цитирате друг източник, бъдете сигурни, че давате на читателя точната информация, която му е необходима, за да намери и провери оригиналния текст или идея, която цитирате. Също така, като израз на уважение към читателя, в края на съчинението е препоръчително да се включи списък на ползваните от Вас съчинения (литература). Предлагаме ви някои инструкции за това как да цитирате и да избегнете плагиатство. Важно е, когато цитирате да разбирате добре термините и идеите, които са използвани, както и да знаете кои са авторите на тези цитати, защото всичко казано е имало свой времеви, интелектуален и социален контекст, който допринася за смисъла на казаното.

V. Авторедактиране

След като напишеш своя текст, остави го настрана за известно време, след това се опитай да го прочетеш през следните няколко въпроса. Така ще придобиеш реална представа за това какво си постигнал чрез него.

Каква представа за себе си изградих чрез този текст?
Кое и защо е оригиналното в него?
Може ли да бъде разгадано или "прочетено" от микротекстовете или в изреченията ценностното за мен (ценностите, според които живея и това, в което вярвам)?
Искрено или притворно е изказаното от мен мнение в есето?
Оригиналност или оригиналничене проявявам?
Съответства ли представата на тези, които ме познават, на представата за личността ми според есето?
Изчерпва ли есето индивидуалността ми?
Какво мога да редактирам, пренапиша, за да изявя по-пълно своята същност?
Кои мои особено ценни, неповторими черти могат да бъдат открити в есето?
Ще повярват ли (другите) на споделеното в есето?
Може ли есето ми да бъде един от символите на моята душата? А нейна моментна снимка? А нейна метафора.  

ТУК МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ И ОЩЕ НЯКОЛКО НАСОКИ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА КАНДИДАТУРАТА .

Пожелаваме Ви успех!

* Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 167